Разговор с Атанас Мацурев – на следващата сутрин след откриване на изложбата му “Реализъм” в галерия “Шмиргела” на ул. “ Паренсов”30, София 

     Атанас Мацурев от Банско е изключителен майстор. Определям го като явление. Най-силното му качество е невероятната му наблюдателност, която може да се усети, ако видите очите му и гениалното му умение да вниква в материята на предметите и да открива нови начини как да я пресъздаде върху хартията. Изключително внимателен е при подбора на хартия. Работи с английска акварелна хартия, която получава по поръчка- 190 гр. и 300 гр. По отношение на акварелите с които работи “коментара”му е лаконичен: “Залагам на качеството”.

     Седнали сме в едно леко задимено кафе, близо до Петте кюшета, където ни беше срещата. Той си поръчва чай, аз сок от круша – под впечатление от неговите невероятни “Круши”, които ме бяха изумили преди малко в галерия “Шмиргела”.

  Една негова фраза още в началото на разговора ни ме впечатлява: “Живописта не е цвят и форма. Зад тях трябва да има мисъл. ”

• Виждам, че си особено чувствителен към фактурата на хартята.  Например в твоите “Картофи” използва ли фактурата, за да постигнеш този поразителен ефект?
• Търся фактура, която максимално да се доближи до същността на предмета. Например това “Палто” от изложбата е от велур без релеф. Затова, за да пресъздам усещането за гладкост, използвах гладка хартия. Ако бях използвал грапава хартия, щеше да стане друго. Тук имаш усещане за гладкост на материята.

Използвам хартията като инструмент. Стремя се да предам на материята възможно най-много живот.

• Какво мислиш за фактурата на предметите?
• Мен ме интересува материята като енергия и като живот. Всяка материя имаразличен живот, който ако много се вглеждаш вече става видим. Например между този чан и менчето има голяма разлика.

Някои неща не  ги изписвам толкова, колкото мога. Не е в това идеята, а да уловиш моментвото трептене, което понякога изисква бърза работа. Цветята не се рисуват бавно, защото бързо се променят, увяхват. Или един зимен пеизаж, например.

Исках в този съд да има усещане за вода. Трябва да се направи на мига, защото ако се променят условията работата се преработва.

Добрата работа не е непременно много изпипаната работа. (след като чух това от Мацурев за миг се спрях и се запитах, какво ли означава “изпипана работа” за него).

Например един приятел работи месеци, но всичките му неща са еднакви. Има много добра техника, но като му гледаш работата, не може да извади от теб чувство, спомен, което е най-важното.

• Какво е отношението ти към четката?
• Една четка може да промени цялата работа. Работя с доста четки. Една четка, ако я уцелиш – замества 10. Важно е да имаш набор от четки. Да знаеш точно коя е четката, която ти е необходима и да разчиташ точно на нея и тогава правиш нещата с един замах.

Освен четката използвам и други нетрадиционни похвати и методи. Например работя с клечки. Имам една дъбова клечка – от едната страна е гладка, от другата е грапава – както е отчупена от дървото. Използвам също бръснарско ножче, шкурка, гъби. Понякога плат.

Например, четох че Търнър, който много харесвам си е пуснал нокът, за да може да изчегърта хартията. Пуснах си такъв и аз, за да разбера за какво му е било. Разбрах, че с него можеш да направиш светлина или черта, която така става по-тъмна и по-деликатна.

Разчитам 100% на интуицията. Нещо като ми хареса сядам и го правя. Без да разсъждавам. Първично и интуитивно. Затова тези неща стават много истински – защото съм ги харесал.

Като се вгледам в материята тя сама ми подсказва какво да използвам, за да я рисувам. Има връзка между мен и изобразявания обект. Подхода ми е един и същ, защото реално нямам подход. Винаги е различно.

Не може две неща да ги правиш по един и същ начин. Ако правиш два пъти едно и също нещо, става различно.

Като си харесам нещо правя серии. Не защото се мъча да нарисувам шедьовъра от тази серия, а ми е интересно да измъкна възможно максимума от обекта, докато още ми е интересен. И като реша, че вече не ми е интересно и започва да става едно и също, спирам и си харесвам нещо друго.

• Как нарисува крушите?
• Крушите ги видях случайно в един магазин и много ми харесаха. Първото ми впечатление бе, че са едни страхотни, красиви круши и без да се замислям ги взех. Кошницата в която ги поставих е моя. Реших, че крушите и кошницата ще стоят добре на този фон. Исках да ги изобразя като нещо, което си е само твое – интимно тъмен ъгъл в стаята, която буди асоциация за плевня, за някакво селско помещение. И тези круши са оставени там. По късно може да мине някой и да си вземе. Обикновени неща. Напомня ми детството. На нещо, което трудно може сега да видиш.

Букета рози – Отидохме на гости в една приятелка. Тя е на 30 години. Много интелигентна жена. Беше си натопила розите в тази ваза и така го беше аранжирала, както бих го направил и аз. Купих рози от същото място, където ги е купила и повторих нещата – т.е. търся истинска връзка между нещата. Това е нейният натюрморт и носи нейната енергия. Аз така го усещам.

• Кажи ми нещо за камъка. Имаш един камък със шапка от сняг?
• Не се отнасям към частите от природата като към нещо различно. Камъка, реката – всичко е едно цяло и това е природата и Бог. Те са различни, но и не са. Съществуват в едно измерение.
• Защо нещата имат различна фактура?
• Заради вътрешния живот и ролята, която изпълняват. Камъка е много здрав и плътен. Може да е с грапава или с гладка повърхност – и като предадеш фактурата да покажеш, че той е твърд. Стремя се да покажа същността на нещата въпреки различието им.

Искам като погледнеш моите картини да разбереш, каква е същноста на изобразявания обект. 

Реализма не е в това да постигнеш страшна прилика, защото тя е повърхностна и чисто външна. Тази работа е изключително забавна и е като някаква детска игра. Постоянно изучаваш.

• Акварела е много трудна виртуозна техника, как успя да я усвоиш?
• Акварела като техника непрекъснато поднася изненади. Акварелната техника не може да се овладее до край. Има много голям елемент на случайност. Колкото и да си предвидил нещата не става както си ги мислил. Но от там започва и необикновеното.
• Мислиш ли, че си виртуоз?
• Аз съм щастлив човек, който прави това, което може и обича. Често изпадам в съмнение относно себе си. Има два периода в годината – есента или по-скоро края на лятото и края на зимата – това са периодите, в които винаги се питам дали има смисъл изобщо да се занимавам с това, което правя.

 

Много слушам музика. Работя на музика. Като малък много целенасочено се учех да свиря на китара. Ако не бях станал художник сигурно щях да стана музикант 
 

 

               Картини на Атанас Мацурев може да видите на ; адрес 
                        http://www.matsoureff.bgcatalog.com/index.html             

                  20.03.2008г.   интервюто взе Петко Н Петков

хубаво е да бъде представен един творец(особоно в изобразителното изкуство) със свето виждане за това,което е създал. Много художници имат цели изгладени философски системи за начина по който отразяват света. Би било страхотно ако намериш начин да публикуваш снимки към интервюто. А също и пириода в който изложбата или събитието може да бъде посетено. Надявам се да продължиш с репортажите.